| Видове ръчно огнестрелно оръжие според предназначението | бойно;
- ловно;
- спортно. |
| Оръжие според дължината на цевта | дългоцевно;
- късоцевно;
- със средна цев |
| Оръжие според релефа в канал на цевта | нарезно;
- гладкоцевно |
| Оръжие според броя на зарядата | еднозарядно;
- многозарядно |
| Видове оръжие според механизма | неавтоматично;
- полуавтоматично;
- Автоматично; |
| Оръжие според мястото на капсулата в гилзата | с централно възпламеняване;
- с кръгово възпламеняване;
- със странично възпламеняване. |
| Видове оръжие според калибъра | при нарезни оръжия;
- при гладкоцевните оръжия |
| Състав на патрона | снаряд (куршум, сачми, картеч),
гилза, барутен заряд и капсула |
| Състав на снаряда | куршум, сачми, картеч |
| Части на оръжието, от които се образуват следи от изсрел | 1. Цев
- набраздена част (следи върху куршума);
- патронник (следи върху гилзата);
- патронен вход (следи върху гилзата).
2. Ударен механизъм (следи върху гилзата)
3. Затвор (следи върху гилзата)
4. Механизъм за изхвърляне на гилзите
- изхвъргач (следи върху гилзата);
- отражател (следи върху гилзата).
5. Магазин (следи върху гилзата) |
| Цев | - набраздена част (следи върху куршума);
- патронник (следи върху гилзата);
- патронен вход (следи върху гилзата). |
| Механизъм на изхвърляне на гилзите | - изхвъргач (следи върху гилзата);
- отражател (следи върху гилзата). |
| Видове куршум според наличието или липсата на обвивка | необвити;
- обвити;
- полуобвити. |
| Видове куршум според формата на върхя | с остър връх;
- с плосък връх;
- объл връх |
| Видове куршуми според смъртоносното им действие | със засилено смъртоносно действие;
- с намалено смъртоносно действие. |
| Видове куршуми, проектили | 1. Според наличието или липсата на обвивка:
- необвити;
- обвити;
- полуобвити.
2. Според формата на върха:
- с остър връх;
- с плосък връх;
- объл връх.
3. Според смъртоносното им действие:
- със засилено смъртоносно действие;
- с намалено смъртоносно действие.
5. Специални куршуми |
| Видове следи от изстрел | Същински и вторични |
| Същинсики, първични следи | Върху куршума
• Върху гилзата
• От куршума върху преграда или човешко тяло (пробиви, слепи канали, касателни следи |
| Вторични следи от изстрел | От механичното въздействие на барутните газове;
- От термичното въздействие на барутните газове;
- От оръжейно масло;
- От неизгорели барутни зрънца;
- От сажди;
- Пояс на замърсяване и метализация. |
| Задачи на съдебно-балистичнат експертиза | Идентификационни задачи
Б. Неидентификационни (диагностични задач |
| Неидентификационни задачи на съдебно-балистичната експертиза | А. Установяване на посоката на изстрела
Б. Установяване на разстоянието на изстрела
В. Установяване на мястото, от което е произведен изстрела
Г. Установяване на времето на изстрела
Д. Установяване на годността на оръжието да произведе изстрел б
ез натискане на спусъка
Е. Установяване оръжие ли е предметът на изследване
Ж. Установяване на груповата принадлежност на боеприпаси |
| Понятие за съдебна балистика | Система от правила и препоръки (система от знания) за откриване, фиксиране, запазване, изземване и изследване на огнестрелно оръжие, боеприпаси и следи от оръжие и боеприпаси – типичните веществени доказателства, които се образуват при извършване на престъпления с огнестрелно оръжие. Съдебната балистика се намира в тясна връзка с военната балистика, трасологията, криминалистическата тактика и съдебната медицина. |
| Процеси при изстрел | 1) При пълно развитие на топлинния процес, температурата на изстрела достига до 3000ºС; 2) вторият процес е този на налягане – резултат от отделянето на газове при изгаряне на барутния заряд и от 250 - 360, налягането може да достигне до 3500 атмосфери. Така куршумът се отделя от гилзата и се придвижва в набраздената част на цевта. Едновременно с това протичат и химични, физични и механични процеси от значение за образуването на т.нар. вторични следи. |
| Следи от изстрел | Образуват се два основни вида следи (в тесен - да се идентифицира оръжието или да се определи груповата му принадлежност и широк смисъл - да се изяснят други обстоятелства по делото) – следи отражения (следи в тесния смисъл на думата) и други следи (следи в широкия смисъл на думата).
При отраженията може да се идентифицира оръжието, а ако това е невъзможно – то поне груповата му принадлежност. Другите следи помагат да се изяснят други обстоятелства по делото. |
| Следи-отражения | образуват се върху куршумите (от нарезите на канала на цевта, отразявайки тяхната форма, посока, ширина, дълбочина) и гилзите (при зареждането, изстрела и при отделянето на изстреляната гилза). Оръжието може да бъде идентифицирано заради достатъчния брой частни идентификационни признаци. Характерризират се с устойчивост поради трайносста на следовъзприемащите обекти. Също така не могат да бъдат така лесно повредени или унищожени от въздействието на неблагоприятните атмосферни условия или от заинтересовани лица на местопроизшествието така, както това може да стане със следите от ръка или крак. Образуват се едновременно върху два независими следовъзприемащи обекта. |
| Други следи от изстрел | вторични (допълнителни), следи от куршума върху обект/и на местопроизшествието и следи от упор върху човешкото тяло. |
| Видове вторични следи | Вторичните следи имат значение за разследването при установяване на разстоянието, от което е произведен изстрелът, за установяване на времето на изстрела и за определяне на груповата принадлежност на оръжието и дали следите са оставени от първия или от следващите изстрели и биват:
- следи от механично или термично действие на барутните газове - при изстрел от 5 - 10 см. и зависят от количеството на барута, интензивността на горене и характера на преградата. Те могат да причиняват разкъсвания на мястото на входния отвор. От термично действие имаме обгаряния, прегаряния или запалвания като се срещат при близък изстрел.;
- следи наслоения от частици от сажди, раджа и оръжейно масло - образуват пояс на материализация и замърсяване.
- следи от опушване (и при двата вида барут и се разполагат радиално в две части - централна и периферна), от неизгорели барутни зрънца (със сачмено оръжие под прав ъгъл върху плоска преграда сачмите се разполагат във форма на кръг, а под остър ъгъл - във формата на елипса), от метален прах
Следите се откриват върху човешкото тяло (входен отвор, изходен отвор) или върху други прегради, стъкло, дърво, тъкани и др.
Липсата на вторични следи е сигурно свидетелство, че изстрелът не е произведен от упор или от близко разстояние. |
| Видове рани от изстрела | Имаме 1) слепи пробойни рани или 2) касателни огнестрелни рани - при огнестрелни повреди в/у човешкото тяло. Знаем, че входният отвор има обикновено малки размери, кръгла форма и разкъсвания по кожата, налице е пояс на замърсяване. При изходния отвор липсват други увреждания. Обичайно на един входен отвор съответства една изходна рана.
В случай, че куршумът е заседнал в човешкото тяло се образуват т. нар. слепи пробойни рани. Те се характеризират с входен отвор, канал и дъно и се причиняват от НЕГОЛЯМА скорост на куршума. Неговото местонахождение се открива с помощта на рентгенов апарат.
Касателните огнестрелни наранявания се образуват, в случай, че куршумът не прониква в тялото, но предизвиква рана с различна дълбочина. Често пъти предвид нанесените увреждания може да се определи и видът на използваното оръжие. |
| Откриване на следите | Откриване – откриването на огнестрелното оръжие е една от основните задачи при огледа на местопроизшествието - изграждане на основни версии за извършителя. Оръжието и боеприпасите се търсят по правило на територията на местопроизшествието и заобикалящата го среда. Специално внимание се отедля на местопрестъплението. Изследва се детайлно пътят, по който е пристигнал и по който се е оттеглил извършителят.
За целта се използват три основни метода: 1) вероятностният (изграждане на система от версии за евентуалното местонахождение на оръжието и боеприпасите; взима се предвид нормалното протичане на процесите при изстрела, закономерната реакция на извършителя и обусловените от конкретните условия възможности за укриване на оръжието), 2) мисловната реконструкция (анализиране на механизма на извършване на престъплението и на тази основа да се установява местонахождението на оръжието и боеприпасите) и 3) инструменталният (използване на технически средства за проверка на недостъпните за визуално изследване места, включително преградни и други стени). |
| Фиксиране на следите | - Фиксиране – в протокола на съответното следствено действие и фотографски. В протоколът се описва положението на оръжието и боеприпасите спрямо трупа и другите обекти на местопроизшествието, от коя страна (лявата или дясната) се намира; заредено ли е или не и др. Подробно се описват отличителните белези на оръжието - вид, фирмени знаци, система, образец, калибър, степен на изправност, състояние на канала на цевта , положение на ударника и др. Фотографската фиксация има значение за нагледността и за правилните изводи по време на целия наказателен процес, както и за по - бързото организиране на съдебно-балистичната експертиза. Могат своевременно да се предприемат издирвателни действия, а от възловите снимки да се почерпи информация за връзката на оръжието със заобикалящите го предмети. |
| Изземване на следите | - Изземване – запазване на оръжието и боеприпасите в състоянието, в което са открити; обезопасяване на оръжието; запазване на следите от ръце, от биологичен произход и др; осигуряване на условия за пренасянето му до лаборатория за изследване.
ИЗЗЕМВАНЕТО НЕ СЕ ДОПУСКА ПРЕДИ ФИКСИРАНЕТО НА ОРЪЖИЕТО.
Трите процеса се извършват последователно един след друг и не се преминава към никой от тях преди да е приключил предходния |
